„ПАРУС”
Вячеслав Иванович Иванов (1866-1949 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОРАБНИ ПЛАТНА
Връхлита бурята, обхваща
безгрижния без шир всемир:
вълните бурни, гледащ мрачно
към рифове – трепти ефир.
Видях от ъгълчето скришно:
как мачтата като везна
над ладията вятър вдишва
с гръдта на жадните платна.
За тях бе вятърът попътен,
юздите екипаж поел –
заплава сред водите мътни
като стрела към свойта цел.
Ударения
КОРАБНИ ПЛАТНА
Връхли́та бу́рята, обхва́шта
безгри́жния без ши́р всеми́р:
вълни́те бу́рни, гле́дашт мра́чно
към ри́фове – трепти́ ефи́р.
Видя́х от ъ́гълчето скри́шно:
как ма́чтата като́ везна́
над ла́дията вя́тър вди́шва
с гръдта́ на жа́дните платна́.
За тя́х бе вя́търът попъ́тен,
юзди́те екипа́ж пое́л –
запла́ва сред води́те мъ́тни
като́ стрела́ към сво́йта це́л.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вячеслав Иванов
ПАРУС
Налетной бурей был охвачен
И тесный, и беспечный мир:
Затмились волны; глянул, мрачен,
Утес – и задрожал эфир.
Я видел из укромной кущи:
Кренясь, как острие весов,
Ладья вдыхала вихрь бегущий
Всей грудью жадных парусов.
Ей дикий ветер был попутным,
Она поймала удила –
И мимо, в треволненьи мутном,
Пустилась к цели, как стрела.
---------------
Руският поет, драматург, преводач, литературен критик и философ Вячеслав Иванович Иванов е роден на 16/28 февруари 1866 г. в Москва. Учил е в историко-филологическия факултет при Московския университет (1884-1886 г.), а след това завършва Берлинския университет (1886-1890 г.), където учи филология, история и философия. Доктор е на филологическите науки. Пътува из света и обикаля много страни, живее в Петербург, но от 1924 г. се преселва в Италия. Сътрудничи на списанията „Весы”, „Золотое руно”, „Труды и дни”, „Аполлон”, „Новый Путь” и „Северные цветы”, известно време ръководи издателство „Оры”, участва активно в дейността на Петербургското религиозно-философско общество, преподава (1910-1911 г.) история на древногръцката литература, професор е в Университета в Баку (1921-1924 г). През следващите години превежда антични и средновековни поети, преподава руски език и литература в колежа в Павия (1926-1934 г.) и в Източния институт във Ватикана (1934-1943 г.). Привърженик е на литературното течение символизъм. Автор е на стихосбирките „Кормчие звёзды” (1903 г.), „Прозрачность” (1904 г.), „Тантал” (1905 г.), „Эрос” (1907 г.), „Cor ardens” – ч. 1 и ч. 2 (1911-1912 г.), „Нежная тайна” (1912 г.), „Младенчество” (1918 г.), „Прометей” (1919 г.), „Человек” (1939 г.), „Свет вечерний” (1962 г.), на сборниците с литературно-критични статии „По звёздам” (1909 г.), „Борозды и межи” (1916 г.), „Родное и вселенское” (1917 г.), „Из глубины” (1918 г.), „Переписка из двух углов” (1921 г.), „Dostojewski, Trag;die-Mythos-Mystik” (1932 г.), на книгите с преводи „Алкей и Сафо” (1914 г.), „Петрарка” (1915 г.), „Автобиография” (1916 г.) и др. Умира на 16 юли 1949 г. в Рим.